Постинг
14.10.2014 22:49 -
Кратка история на конфликта в Донбас
Автор: ssvetozar
Категория: Политика
Прочетен: 2336 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2014 22:54
Прочетен: 2336 Коментари: 6 Гласове:
5
Последна промяна: 14.10.2014 22:54
Прочетох статия, в която кратко и ясно се дава хронологията на конфликта в Донбас :
vpk-news.ru/articles/22253
Ето извадка :
В началото на март започват масови безредици и продължават целия месец. Демонстранти завземат административни сгради, веднага се сваля украинската държавна символика и се издигат знамена на Руската федерация и портрети на Путин. 6-8 април ситуацията рязко се изостря: добре организирани отряди от въоръжени хора с маски завземат държавните сгради, сградите на милицията и СБУ(службата за безопасност на Украйна), където без никакво съпротивление са присвоени стотици бройки стрелково оръжие. На 7 април в Донецк е обявено създаването на т.н. Донецка народна република. Към края на април метежниците завземат Донецк, Луганск, Горловка, Краматорск, Славянск, Лисичанск, Мариупол; под контрола им е половината от територията и населението на Луганска и Донецка области. От своя страна централното правителство в Киев на 15 април обявява началото на военна("антитерористическа") операция в Донбас. Въпреки това гръмко изявление активни бойни действия не последват и реалната война започва едва в последната декада на юни. Отначало украинските войски опитват да възстановят контрола над границата. т.е. да отрежат ДНР и ЛНР от Русия. За една седмица настъпление е пробит коридор край границата с дължина 100 км и ширина 10-20 км. Тук настъплението забуксува, а постигнатият резултат губи оперативно значение, тъй като в ръцете на противника остава участък от границата, дълъг 120 км, през който се получава подкрепление от руски доброволци, оръжие и боеприпаси. Освен това, затворените в тесния коридор украински части се оказват под систематически артилерийски обстрел с оръдия и "градове" от руска територия. Това се оказва неочаквано за украинското командване, и то не се решава да отговори с обстрел по артилерийските позиции на територията на Русия. Накрая украинските войски са принудени с големи загуби да се изтеглят от границата. По-успешно е настъплението на централния участък на фронта. Бавно движейки се от запад на изток, украинские войски към средата на юли възстановяват контрола си над района Славянск, Краматорск, Артемовск, Дзержинск. На юг е превзет стратегически важният Мариупол - индустриален център и пристанище. Към началото на юли цялото крайбрежие на Азовско море и 100 км от сухопътната граница на север от него са в ръцете на украинската армия. Ново украинско настъпление започва през август. Към 24 август донецката групировка на противника е отрязана от луганската, т.е. от снабдяването от Русия, на север украинската армия превзема Лисичанск, Первомайск, Латугино, станица Луганская и практически обкръжава Луганск. Контролираната от метежниците територия се свива до една пета от територията на Луганска и Донецка област. Сутрината на 24 август ударна руска групировка от редовни войски пресича границата. До края на деня украинската групировка край границата губи управление(командващият генерал-лейтенант Пьотр Литвин напуска войските и бяга от фронта) и започва неорганизирано отстъпление. На 25-26 август противникът обкръжава украински части и до 29 август от обкръжението излизат само отделни части и войници. Като цяло украинските загуби за тези пет дена са половината от общите загуби за цялата кампания. Заедно с това опълчението на ДНР и руските "доброволци" започват настъпление край брега на Азовско море към Мариупол, но са спряни в източните предградия на града. На север украинските войски отстъпват на 30-50 км, деблокиран е Луганск. Като цяло за 10 дена контролираната от проруските сили територия се увеличава двойно. В тази ситуация на 5 септември в Минск е подписано съглашение за прекратяване на огъня. След подписването на това съглашение са правени многократни опити да се изтласкат украинските сили от летището в Донецк и важният транспортен център Дебалцево, но без резултат.
vpk-news.ru/articles/22253
Ето извадка :
В началото на март започват масови безредици и продължават целия месец. Демонстранти завземат административни сгради, веднага се сваля украинската държавна символика и се издигат знамена на Руската федерация и портрети на Путин. 6-8 април ситуацията рязко се изостря: добре организирани отряди от въоръжени хора с маски завземат държавните сгради, сградите на милицията и СБУ(службата за безопасност на Украйна), където без никакво съпротивление са присвоени стотици бройки стрелково оръжие. На 7 април в Донецк е обявено създаването на т.н. Донецка народна република. Към края на април метежниците завземат Донецк, Луганск, Горловка, Краматорск, Славянск, Лисичанск, Мариупол; под контрола им е половината от територията и населението на Луганска и Донецка области. От своя страна централното правителство в Киев на 15 април обявява началото на военна("антитерористическа") операция в Донбас. Въпреки това гръмко изявление активни бойни действия не последват и реалната война започва едва в последната декада на юни. Отначало украинските войски опитват да възстановят контрола над границата. т.е. да отрежат ДНР и ЛНР от Русия. За една седмица настъпление е пробит коридор край границата с дължина 100 км и ширина 10-20 км. Тук настъплението забуксува, а постигнатият резултат губи оперативно значение, тъй като в ръцете на противника остава участък от границата, дълъг 120 км, през който се получава подкрепление от руски доброволци, оръжие и боеприпаси. Освен това, затворените в тесния коридор украински части се оказват под систематически артилерийски обстрел с оръдия и "градове" от руска територия. Това се оказва неочаквано за украинското командване, и то не се решава да отговори с обстрел по артилерийските позиции на територията на Русия. Накрая украинските войски са принудени с големи загуби да се изтеглят от границата. По-успешно е настъплението на централния участък на фронта. Бавно движейки се от запад на изток, украинские войски към средата на юли възстановяват контрола си над района Славянск, Краматорск, Артемовск, Дзержинск. На юг е превзет стратегически важният Мариупол - индустриален център и пристанище. Към началото на юли цялото крайбрежие на Азовско море и 100 км от сухопътната граница на север от него са в ръцете на украинската армия. Ново украинско настъпление започва през август. Към 24 август донецката групировка на противника е отрязана от луганската, т.е. от снабдяването от Русия, на север украинската армия превзема Лисичанск, Первомайск, Латугино, станица Луганская и практически обкръжава Луганск. Контролираната от метежниците територия се свива до една пета от територията на Луганска и Донецка област. Сутрината на 24 август ударна руска групировка от редовни войски пресича границата. До края на деня украинската групировка край границата губи управление(командващият генерал-лейтенант Пьотр Литвин напуска войските и бяга от фронта) и започва неорганизирано отстъпление. На 25-26 август противникът обкръжава украински части и до 29 август от обкръжението излизат само отделни части и войници. Като цяло украинските загуби за тези пет дена са половината от общите загуби за цялата кампания. Заедно с това опълчението на ДНР и руските "доброволци" започват настъпление край брега на Азовско море към Мариупол, но са спряни в източните предградия на града. На север украинските войски отстъпват на 30-50 км, деблокиран е Луганск. Като цяло за 10 дена контролираната от проруските сили територия се увеличава двойно. В тази ситуация на 5 септември в Минск е подписано съглашение за прекратяване на огъня. След подписването на това съглашение са правени многократни опити да се изтласкат украинските сили от летището в Донецк и важният транспортен център Дебалцево, но без резултат.
!
цитирайТова са пълни глупости!
цитирайnagodi62 написа:
Това са пълни глупости!
Кое по-точно ?
Това са факти.
Кои и какви са източниците Ви за фактите ? Посочете, моля. Иначе можем да си пишем всичко, което ни кефне.
цитирайborn написа:
Кои и какви са източниците Ви за фактите ? Посочете, моля. Иначе можем да си пишем всичко, което ни кефне.
Източникът за този постинг е само един, статията, части от която съм цитирал.
Но аз не съм я цитирал, защото в нея има нещо ново, а просто защото има сравнително кратко и ясно описание на хронологията на събитията. Аз следях събитията в Украйна и мога да преценя, че написаното като цяло е истина. Ако някой се интересува по-подробно от някой факт, то може да потърси информация в интернет. Разбира се, ако Вие смятате, че нещо не е вярно, можете да го отбележите в коментар. Аз не пиша каквото ми "кефне", а което смятам за истина, ако се убедя че греша, то се коригирам.
Прочетох внимателно източника Ви, т.е. цитираната статия, както и коментарите по нея. Мисля, че /много вероятно/ това е само едно субективно мнение, което е с претенции за обективност. За това сочат и част от коментарите, като цитирам един показателен: "Солонину. Вы ссылаетесь на официальные источники (правительство Украины) об участии Российской армии и обстреле территории Украины. А где факты. Если бы это было уж доказательств было бы придостаточно, а их нет. Да и верить такому "правительству" - себя не уважать. Да вы и так чьято обиженная." Друг коментар : "Да в статейке и опровергать нечего так как не фактов ни конкретики, только ссылки на каких то "авторитетные правительства". Так что такая птсанина и есть вой." Разбира се че има коментари и с обратна насоченост, но в случая говорим за и коментираме достоверността на източника, посочен от Вас. Поздрави.
цитирай